Нарасналият през последните десетилетия на ХХ век интерес към старите стро ителни техники и умения накара много хора да насочат поглед към древното строи телно наследство. Причините са различни – екологичен начин на живот, енергийно- ефективно строителство, здравословна и хуманна среда за обитаване, реставрация на стари сгради или просто търсене на емоционален и душевен комфорт.
Изразът “но вото е добре забравено старо” е особено подходящ в случая. Въпреки, че 1/3 от човечеството живее в жилища от глина, болшинството от хо рата обикновено се мръщят скептично, когато се говори за нея като строителен мате риал на бъдещето. През последните 20 години обаче все по-вече университети, на учни институти и фирми се включват във възраждането и разработването на техноло гии, използващи естествени материали в строителството.
Времето почти е заличило прединдустриалните строителни технологии
Преда вани устно от поколение на поколение, те са изместени от индустриалната революция и забравени. Сега в много страни търпеливо се работи за възраждане на старите уме ния и занаяти. Това се превърна в нова индустрия, която се развива с много бързи темпове. За архитектурата на старите къщи има издадени много книги и учебници, но строителните им техники и рецептите на старите майстори все още не са добре проу чени.
По случай своята 40-та годишнина през 2010 г. американското списание Smithsonian magazine издаде юбилеен брой, в който се посочват 40те неща, които трябва да знаем за следващите 40 години. На първо място е посочено “Усъвършенст вани сгради ще бъдат направени от кал”. Черпейки идеи от старите майстори, вдъхновявайки се от местните традици онни специфики на строителните технологии, архитектурата на XXI век е изправена пред едно голямо предизвикателство – обръщайки поглед към миналото и вземайки познанията от настоящето да предаде на бъдещите поколения хилядолетния опит на предците.